Алкохолът- (не) удобното убежище
В кабинета на всеки психолог е влизал най-малко един човек, който има проблеми с алкохола, или подобен който има проблеми с човек, подвластен от алкохола. Лично аз тази дума „ взаимозависимост ” не я одобрявам и избирам да я замествам с „ прИстрастяване ”. Защото импулсът да се посегне към чашата с алкохол е обвързвано със буйно предпочитание да избягаш, да се скриеш някъде там, в илюзорното леговище.
Хората, които са изправени пред алкохолното предизвикателство мъчно признават даже и на себе си, че имат проблем. Дълго време бягат от самите себе си и се залостват в комфортното за тях леговище, което за близките незабавно се трансформира в неуместното. Неудобно по ред причини- или свръх сложна връзка, или нападателно държание, или страдалчество поради това, че близкият ти човек е буйно притеглен от алкохола…
Различни са претекстовете за първата глътка алкохол, или по- скоро разнообразни са оправданията. Някои протягат ръка поради нерешим проблем, друг- за разтуха или обезсърчение, трети – поради изпробване, търсене на новото и особеното, за доказване в авторитетна за тях среда, за мощ или доминантност, даже за безстрашност.
Но незабавно след тази първа фаза, идва следващата- повторението, с цел да се стигне до постоянната приложимост (последния стадий). И тогава нито претекстове, нито оправдания са нужни. Стоиш и не излизаш от (не)удобното леговище.
Измъкването от там също минава през няколко етапи. Първата и най- значимата е осъзнаването, че пристрастяването към алкохола не позволява проблеми, а ги основава. Следват стадиите, през които се минава благодарение на психолог или терапевт, при самостоятелна работа или в групи. Минава се през тях с човек, който знае методите и техниките по какъв начин да те избави от убежището. Изтръгването от там не е елементарно, само че не е невероятно.
И зависи от самия привързан и от подкрепящата среда. Пристрастеният да откри покой в себе си за взетото към този момент решение за смяна. Да не се бори със страха, че става „ чисто нов човек ”, а да одобри предизвикването. Да осъзнае, че самичък е виновен за живота си. Че проблеми не се позволяват с алкохола, че страстите, мислите и прекарванията (независимо от кой набор са) са нещо обикновено в живота и са част от него, че силата не се придобива с алкохол, че името на утехата не е Алкохол.
Когато човек е привързан към алкохола, той не трябва да бъде наказван, порицан, да му бъде показвано враждебно отношение. Тъй като душeвността му е близка до тази на детето, той е прочувствено неузрял и всяко отрицателно отношение, може да го тласне назад към убежището.
Пристрастеният към алкохола се нуждае от емпатия, от подкрепяща среда, не от санкции. Той би трябвало самичък да разбере, че същинската работа със себе си не свършва, когато не докосваш чашката, а по-късно. И да види, че в действителност животът, неговият живот е ей там, наоколо, отвън „ комфортното леговище ”.
И, да, това не е толкоз лесно, само че не и невероятно.
Инфо: https://psiholozi.com
